Преди 19 години работих в една ферма в щатите (по студентски програми). Тогава всички българи там се оплакваха от кухите американски домати, а тук вече навлизаха оранжерийни домати от Македония, Турция и къде ли не – от онези без вкус…
Ние във фермата отглеждахме домати в оранжерии и на полето в зависимост от сезона. Почваха да излизат на пазара още пред Май оранжерийни и по-натам полски. В оранжериите имаше домати чак до Октомври месец, които изхвърляхме защото туристическия сезон бе свършил.
Произвеждахме най-различни домати – от мини-черешови и крушови, както червени така и жълти. Имаше 3-5 вида големи домати някои сортове от по 600гр единия. Всички домати които правехме имаха невероятен вкус, и ги ядохме още на полето. Никога не сме брали зелени домати, което да зреят по пътя.
Тогава още не се говореше за био-земеделие, но на фермата практикуваха такова. Всички отпадъци от фермата например се компостираха в една огромна яма, сами си правеха част от торовете, а младите разсади за оранжерията се съдиха в торби с хумусна почва от Канада.
Начина на продаване на продукцията беше на място във фермата или на градския площад на гърба на пикап камион подобно както на тази снимка http://www.facebook.com/pages/Bartletts-Farm/108013392550036?sk=photos#!/photo.php?fbid=131221930229182&set=a.108110239207018.13491.108013392550036&type=1&theater
Всички ресторанти наоколо купуваха от нас!
Така семейството продава продукция от 1843 година, когато е създадена фермата и до ден днешен. Повече инфо. тук http://www.bartlettsfarm.com/
Ето това за мен е биоземеделие!
Биопродукция не може да се продава в Билла или в Метро на 3000 километра от производителя – просто концепцията е различна! А съвременните стандарти за „БИО“, са направени да обслужват интересите отново на големите корпорации.
Поздрави!
Стефан